Ето какво ме накара да пиша тук и сега. Провокира ме едно чуждо настояще към, което не мога да остана безразлична  и, което ме накара да се замисля задълбочено и , което споделям с вас с идеята да чуя едно друго обективно или субективно отношение по дилемата
  По същество:
  Имам приятелско семейство, живеещо без подпис, на семейни начала.
  Тя ,40 годишна . медицински работник, с два провалени брака, без деца поради здравословни проблеми. Същата на моменти е направо истерична, педантична и користна. В плюс са й гостоприемството и приятелското и отнощение към тези, които биха я издържали.
 Той 40 годишен, бивше ченге, до известна степен женкар, по настоящем пенсионер по болест заради посттревматична епилепсия вследствие на побой с грабеж от преди 3 години време.Добронамерен е към хората и макар да послъгва е човек , на когото може да се разчита.
 Запознах ви с двата персонажа, но предстои и трети.
 Та днес  тя ми звъни и с настойчив глас започва да ме умолява да придружа него до СГС по повод наказателно дело , в което той е обвиняем поради факта, че не е плащал издръжка от 9 години на сина си, който към момента е на 16 години.Защо обаче трябва да бъде задължително придружен? Защото вследствие на спонтанно напрежение може да направи гърч и трябва да му се окаже адекватна помощ, с която аз съм прекрасно запозната.Питам я "Ти защо не отидеш? " защото, казва тя има вероятност копелето му да е там заедно с бившата.
Е нямаше как - съгласих се.
 Първо , с ожесточение погнах него защо  и какъв е той като индивид, който напълно е пренебрегнал бащинските си задължения  и как сега ще се изправи пред това момче.
Снимахме всички епикризи касаещи влошеното му задравословно състояние. сложих си в чантата ампулите и спринцовките, за да се правя на 112 и поехме към съда
 И там , ооо  там бе самото истинско бъдеще.  Един атлетичен младеж и неговата майка.
 Младежа погледна баща се и протегна ръка с думите: Татко, къде беше толкова години. Когато бях малък майка ми ми казваше, че работиш далече, когато пораснах разбрах истината, че си ни оставил. Е, аз вече съм голям мъж и като мъж мога да те  разбера , но като син - не и  въпреки всичко днес ти казвам, че от теб зависи това положение да се промени. Както и преди , така и сега аз имам нужда от теб и ти прощавам, защото като те гледам ти си си получил заслуженото ( визира здравословното му състояние)
 Съдийката стана неволен свидетел на този разговор, майката се разплака, той ,бащата затрепери , аз го смушках с думите "сина ти те гледа, да не си посмял да припаднеш", а момчето  с разбиране искаше да подкрепи родителя си.
 Тогата впечатлена даде възможност на страните да решат спора си извънсъдебно, с мотива, че тук парите не са от значение, те са средство един син да намери баща си.
 Той "бащата"разбра, че всяко оправдание е безпредметно и на тръгване помоли за прошка и обеща, че ще компенсира пропуснатотто въпреки, че това клише е толкова идиотско.
  НО............
 Аз емоционална и впечатлтна му казвам "Бори се с болестта, ето, че живота те помилва, той стискайки ми ръката шептеше Ще се оправя, ще се оправя   и........
Отиваме ние при жена му и с целия ми присъщ патос и разказваме случилото се, къде той, къде аз.  А  тя   , тя  ни погледна ледено и просъска:
  "Ако ти дадеш и един лев на това копеле или на майка му и започнеш да се правиш на баща да не си стъпил повече в къщи. Взимай на часа решение, защото багажа ти е вече събран.
  Е какво да избере- болногледачката посветила му 3 години от живота си , поделяйки ги с противошокова зала и интензивно, скенери, тонографии  или   - сина , който е преживял големия дефицит на нечия грешка.
  Дали след толкова години егоизмът би се превърнал в саможертва и отговорност при него.
  Дали комплексарщината  и ревността към чуждия  могат да се игнорират до степен търпимост и човешка солидарност. За   обич.......... Единственната обич, която съзирам е на момчето към този, който не я заслужава. А другото, другото е за всекиму според аршина.

ще го спестя. Аз бих постъпил различно. Знам ли...

Усещане за обич и любов има само у сина, който не познава баща си...но бащата не е от грижовните родители... Синът е чувствал винаги липсата на баща...но си мисля, че много скоро представата , която си е изградил у себе си за това, ще се размине с действителността и...разочарование ще има и у двамата, ако и да са имали някакви оптимистични очаквания.

Съпругата с провалените бракове...лесно би се освободила и от "ченгето любовчия"...независимо от опитите за сближаване или не със сина...а...и няма нещо емоционално, което би я задържала...освен някакъв материален интерес, но, пак до време.

Не бих разчитала на човек, който "послъгва". Или лъжеш както трябва/без никой да се усъмни в истиността на казаното/или просто казваш истината.
Този мъж не е за завиждане...може би, все пак ...ще сърба това, което си е надробил.(((

Мисля, че голяма част от хората на млади години мислят, че...живота е много дълъг...никога няма да се разболяваме...никога няма да остаряваме...само трябва да искаме, без да даваме,но идва време и ...плащаме за всяка допусната грешка.

Интересни ще са ми коментарите и ще идвам да ги попрочитам.
Поздрави, Гита!:)))

Мен ще ме изгуби настоящата, с думите "Ако ти дадеш и един лев на това копеле ..."
Колко дни може да му остават на човека, та поне малко се опита да изкупи своята вина към момчето си, превърнало се в Мъж!
НЕКА БЪДЕ ВЪЗКРЕСЕНИЕ В ДУШАТА МУ!

Христос въскресе!

Тук просто няма избор.
Който смята, че е лесно, да се постави пък на мястото на всеки един от героите.

Почти всеки ден срещам в служебен план, тъжни детски очи, изоставени от родителска ласка...
И ми е толкова позната тази история...